истината ме пробиваше като секач преминаващ през кухо пресъхнало дърво , със сила неземна , невиждана досега. дали тя ме порази , дали аз бях това което всъщност съм дали наистина осъзнавах какво става и чувствах света около себе си като свой ? наистина аз живеех в свой собствен свят базиращ се на факти изтръгнати от заобикалящата ме среда ... като свеж плод аз изцеждах всичко добро за да създам един рай , но заслепен от неговата красота аз не виждах ужасяващата реалност , която всеки ден нанасяше ударите си върху мен и се мъчеше да срути колоните крепящи моя свят... създавайки това място където моята душа намираше покой , аз се чувствах като наркоман чакащ да вземе поредната си доза радост. бях пристрастен към този свят , изпитвах нужда да загърбя всички проблеми , да пресъздам хаоса в душата си в пъзел , който тепърва щеше да бъде нареден ! успявах да превъзпитам себе си от една крехка личност в здрав стълб носещ една сложно устроена конструкция , която никой не можеше да разруши ! аз бях това което трябваше да бъда. съдбата може би ме е дарила със способността да различавам истинското от изкуственото ... или това просто е моята орисия ? истината че живея в свой собствен свят помагащ ми да оцелея сред реалността ме порази така неусетно ... така изненадващо ... така сладко !

Пораженията не траят дълго :))))) Зависи колко хазартна личност си... все пак...