непосилно хората приемат реалността... не се опитват да я разберат , да вникнат в нея , да поемат дори минималната доза от същината й. дадеността за тях е всъщност реалността, задоволяват се със знанията си мислейки че миналото зад гърба им ги крепи и ги прави велики. кои сме ние ? -що за въпрос ... та ние сме онази част от тези хора , тепърва развиващи се,попиващи всяка мъдрост от всичко заобикалящо ги. защо ние - младите,изглеждаме толкова невежи в очите на другите ? нима сме нещо по-малко , по-нисшо от тях ? отговорите на тези въпроси са толкова прости ... и едновременно сложни... защо е толкова трудно да бъдем разбрани и признати ? може би защото никой няма да може да даде отговор на този въпрос. не винаги постигнатите успехи те правят велик , те не са знак за мъдрост , а показател за развитието на една личност. тогава защо всеки развил се като личност в обществото човек не признава , не иска да даде шанс и да се опита да разбере подрастващия индивид ? може би защото иска да покаже че е нещо повече... с всичките си дипломи и подобни документи той се опитва да докаже себе си. не иска да "слезе" на нивото на всички онези младежи които осъзнават за какво живеят , дори и те да са по-подготвени от възрастните... ЗАЩО ПИША ВСЪЩНОСТ ? ЗА ДАБЪДА ЧУТ ? ЗА ДА БЪДА РАЗБРАН ??? ЕСТЕСТВЕНО ЧЕ НЕ ! ТА АЗ НЯМАМ НИЩО ЗАД ГЪРБА СИ ... НИМА ЩЕ БЪДА ПРИЗНАТ ?